Julia Volchkova – От Русия с Любов
Санкт Петербург вече няма да е същия след отпечатъците, които остави Джулия Волчкова (Julia Volckova). Вече не са изненада за никой рисунките, които младото общество наложи в уличното пространство, но като цяло стана важно – те да са от класа. Едни рисунки с подобен престиж остави Джулия по сградите в Русия, без да оронва авторитета им. Разберете повече за нея в следващото интервю:
Графити артист е рядка страст за жени. Разкажи ни как хлътна по графитите? Имаш ли художествено образование?
Още от дете обичам да рисувам и благодарение на подкрепата на моите родители започнах да уча изкуства. Винаги съм имала страст към рисуването и знаех, че то е точно това, от което се нуждая. Към графитите винаги съм се отнасяла скептично, навярно, както и многото привърженици на класическата школа. Преди всичко, защото много повърхностно знаех за тях. А запознанството дойде случайно. Веднъж попаднах на изключително интересни руски и чуждестранни рисунки, нарисувани със спрей. Порази ме колко майсторски бяха направени. И тогава ме осени вдъхновението. Ето с какво искам да се занимавам- да рисувам огромни портрети на всяка стена. Предстоеше ми да започна да се уча да рисувам портрети. Паралелно се учих на графити шрифтове и много бързо разбрах, че те не са за мен. Класическо изкуство, реализъм посредством съвременни материали и стилове – ето това ми е интересно на мен!
Какво е за теб рисунката на стена – хоби или работа?
Рисунката на стена е преди всичко хоби, което се превърна в любимата ми работа. Аз правя това, което ми харесва. Това, че моето рисуване намира отзвук в сърцата на другите хора е много приятно. Това, че хората искат да притежават мои графити и са готови да платят за тях и ценят моя труд е чудесно. Много често се случва творчеството и работата да се преливат една в друга.
Какво в уличните рисунки на теб най-много ти допада?
Интересен въпрос. Най-много ми харесва „отворената галерия”, ако може така да се изразя. Когато работата на художника я видят различни хора и всеки от тях има свое мнение, това е страхотно! Градът, улиците стават галерия. Разнообразен Street Art. Какво би било уличното изкуство, ако не носи със себе си тази дързост. И разбира се има риск, но в това е смисъла.Когато например рисувам нелегално в центъра на града адреналинът ми се покачва. А хората.. хората постоянно се интересуват, снимат ме и коментират. Като видят спрея в ръката ми започват да се възмущават или да ми благодарят, което разбира се ме трогва до дълбината на душата ми. Най-важното е, че децата започват да се интересуват. Те също искат да рисуват и след това да споделят своите постижения. Затова никога не жаля времето да коментирам с тях, нищо че това ме отвлича от работата по графита.
В какъв стил рисуваш?
Аз рисувам реализъм и основно огромни графити-портрети. Има вече установена школа за графити. Аз не се ограничавам в рамките на понятията. Старая се да приемам получената информация в своите работи, но по свое усмотрение. Цветовете за мен са основно средство за създаване.
Разкажи ни за комерсиалните поръчки?
Всичките мои работи, независимо от това каква е целта и как ги правя се явяват реклама на моята дейност. Това е такава сфера, която трудно остава незабелязана. Търговските поръчки имат тясна връзка с моето творчество. Това е също въпроса за хобито и работата. Мога да кажа, че хората на изкуството все по трудно намират този баланс. И много се скапват от това, че предават себе си и творчеството си, когато отиват в комерсиална посока. Едни ме разбират, други не. Мога да кажа, че държа този баланс. Аз не мога да правя нещо, ако не ми хареса и не взимам всякакви поръчки, а само тези, които ми допаднат. Може би затова имам прекрасни отношения с моите клиенти – защото рисувам за хората от душа. И най-важното е емоционалното състояние по време на работа. Така аз не губя любовта към делата си.
Разкажи ни за най-запомнящата твоя рисунка?
Всички улични работи преживяват свой мъничък живот – от създаването до въплъщението. И тогава те си водят диалог с улицата без мен. Те създават някаква своя не голяма история, за която после ми разказват хората. Интересно. Случва се да ходя някъде рядко, заглеждам се в своята работа, гледам на нея с други очи, което е много странно. Понякога ми харесва, понякога съм недоволна. Най-вълнуващата за мен работа беше изпълнена, колкото и да е странно в едно помещение. Там нарисувах две момичета на фона на морски залез. Два месеца работих над графита. Постоянно мислих върху него.
Имаш ли любим уличен художник, работата на който те вдъхновява, разкажи за него?
Възхищавам се на творчеството на една чуждестранна улична художничка – Swoon. Тя прави огромни шаблони с изображения на хора, като след това ги „отпечатва” по улиците на града. Техниката й е много сложна и отнема много време, наистина я уважавам и признавам!
Ако говорим за уличните рисунки като част от твоя живот, как занапред виждаш работата си в тази сфера. За какво мечтаеш?
Да рисувам! Да се развивам, да опознавам новото – това винаги е интересно. Да попътувам из Европа и да рисувам. Уличното изкуство сега е неотменима част от моя живот, както никога не е било, постоянно гледам на нови стени и възникват нови идеи. Мисля там или тук какво мога да нарисувам, как би се погледнало на него. Очите ми не пропускат нито една хубава стена. Сънувам и ми идват различни идеи. Някои от тях вече съм изпълнила, няма да говоря за конкретни планове и събития как ще бъде в бъдеще – ще покаже времето. Има едно изказване: „Единствения човек, с който сте длъжни да сравнявате себе си сте вие в миналото и единствения човек, по-добър от който трябва да бъдете е този, който сте сега.”
If you’re looking to buy these aricltes make it way easier.