IMG_8369

Кратка разходка до Депото в Пловдив

By Тони Тодорова, 07.07.2014

Бях на поредната обиколка за снимане на графити в Пловдив. Този път целта беше Товарна гара. От многото си пътувания в посока Стара Загора, минавайки през  товарна гара, знаех, че това е съкровищница за графити. През прозорците на влака съм се възхищавал хиляди пъти на зърнатите за секунди графити по отпочиващите там влакове. Бях на централна гара, слънцето печеше силно и единственото, което ми оставаше беше да си пусна някое парче на Black Sun Empire и да тръгна по релсите, зареден с очаквания. Вървях около 20 минути докато стигна до първата кабинка, в която се предполагаше, че трябва да има някой на пост. Посрещнаха ме две кучета. Макар и да ме лаеха, се усети, че просто искат да си играят с някой. Приближавайки към кабинката, видях през прозореца и едно младо момче в униформа, който си почистваше пистолета. За миг беше стресиращо… и табелите „Вход за външни лица е забранен“ допринесоха за това чувство, но се престраших да поискам позволението му да по снимам графитите по влаковете. Такова ми беше дадено и радостно извадих моето хладно оръжие – фотоапарата и започнах да натискам спусъка му, улавяйки изрисуваните композиции на графити, които бяха по всички вагони. Преливах от емоции, усещах тръпката от това да издраскаш цял вагон на такова охраняемо място (типа с пистолета в кабинката подпомогна за това), в главата си преживявах създаването на всяко едно напръскване със спрей  по вагоните. IMG_8363 IMG_8364 IMG_8365 IMG_8366 IMG_8367 IMG_8368 IMG_8370 Имаше и някои незавършени или едва започнати и аз само можех да предполагам колко е тъпо да ти прекъснат кефа. И в този момент на мен ми го прекъснаха… чу се някакво селско подсвирване зад гърба ми, придружено с „К‘о пра‘иш там, уа?“. Обърнах се и видях някакъв около 50 годишен мъж, в работно облекло, видимо изнервен от факта, че непознат с „оръжие” е на тяхна територия. Не знам как искаше да му обясня цялата ситуация при положение, че беше на 100 метра от мен, а и уж имах разрешение, затова продължих да снимам. Но той не се отказа, започна да пристъпва с бързи, тежкотоварни крачки към мен с думите: „Ти да не си от ония със спрейовете?“. Спрях се… Започнаха дълги и отегчителни и обяснителни разговори к‘ъв съм, що съм, как нямам право да снимам тук, камо ли да влизам в този обект, както и че разрешение за снимане мога да искам от главния-бла-бла-директор на БДЖ в Пловдив.

През това време се насъбраха и други работещи в обекта и започнаха да изказват мнения за „драсканиците“ по влаковете, за това колко са хубави графитите, но не им е по влаковете мястото, за това как трябва да има повече легални стени из града за „уличните художници“. Чуха се и положителни мнения за графитите на гърба на Драматичния театър. В крайна сметка прехвърлиха вината на охраната, който ме е пуснал, защото бил нов и още не знаел как стоят нещата. Ако питаха мен – кучетата ме пуснаха първи. Не ми позволиха да навляза още по-навътре, където бяха повечето цветни бомби, но ме изпратиха до някъде с тяхната количка. Сещате се, за да са сигурни, че съм си тръгнал..  IMG_8371 IMG_8372 IMG_8373 IMG_8374 IMG_8375 IMG_8376 IMG_8377 IMG_8378 IMG_8379 IMG_8380 IMG_8381 IMG_8382 IMG_8383 IMG_8384 Георги Геров


FacebookTwitterGoogle+PinterestSvejoShare

Имаш какво да допълниш?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *