Pafko – NLS: „През деня легал, през нощта бомба“
Здрасти, престави ни се?
Здравейте, разписвам Pafko и съм от Добрич. Последните 7 години съм живял в Добрич, Варна, Шумен, Велико Търново и в момента пак ще се местя. Но най-много рисувам в Добрич.
Защо?
Работа, образование, любов…
Как се зариби с графитите?
Всичко започна от едни видео касети. С момчетата от квартала гледахме записани брейк денс батъли и на остатъка от касетите имаше записани хип-хоп клипове. Помня ясно, че единия клип беше на Wu-tang clan но не мога да кажа точно кой. По време на клипа се показваха едни надписи, които ни приличаха на подписи и се изумихме колко добре изглеждат. Скоро забелязахме, че и из града има подобни „подписи“ и започнахме да разпитваме кой, кога, защо.
По това време се запознах с един приятел, който вече беше навътре в нещата и той ми обясни, че това са тагове и принадлежат на графити артисти и ми предложи да ми помогне ако съм заинтересуван. Направихме заедно 3-4 графита. Още след първия не успях да повярвам какво удоволствие ми прави да пръскам. От тогава интересът ми само расте..
От колко време се занимаваш с графити?
Първият графит, който направихме аз и момчето, което ми обясни по подробно за графитите е 2001. Благодаря на Spote за подкрепата тогава! След това направихме още 2-3 парчета за около година и половина, но мисля, че почна да става сериозно около 2004-2005 година.
През какво си преминал заради тях?
Заради графитите познавам повече от приятелите си днес и съм срещнал адски много хора, с които си заслужава човек да се запознае. Минал съм не през 1-2 полицейски управления, проблеми в училище, финансови проблеми и няколко боя, но сега като мисля за всичко „отрицателно“ не мога да махна усмивката от лицето си.
Графитите ми създадоха пътувания, адреналин… Един поглед над света, изкуството и хората, който ме кара да се усмихвам всеки ден. След успешно свършена работа ми дават положителната емоция, която не мога да получа от нещо друго. От време на време ми помагат финансово. Като цяло ми дават свободата да правя каквото поискам, където поискам ..
А взели ли са нещо от теб?
Абсолютно нищо значимо за мен! Може би концентрацията ми в часовете в училище отиде на вятъра след като през цялото време гледах към ЖП-релсите, правих скици, разглеждах списания… Но така или иначе успях да избутам и училището и университета.
Как оценяваш себе си като райтър?
Пълен некадърник!
Защо така?!?!
Защото винаги може и повече, а и като виждам какво става у нас и по света често се хващам за главата.
Какво е мнението ти за родната графити сцена?
Малко шум за нещо. Точно обратното на много шум за нищо . Имаме убийствено добри райтъри, за които човек, който не се занимава с графити няма как да разбере. Като цяло то се вижда по улиците и влаковете ни, че културата се движи и не спира да набира добри кадри.
Разкажи ми за NLS… как се събрахте, от колко време сте заедно и така нататък…?
Запозна ни Cros a.k.a. Rudachi Rudachev, койтo беше и все още е вдъхновение за мен и останалите. Другото свърши паркът в Добрич и графитите. Градът е малък и повечето младежи се събират в парка на по бирички. С момчетата рисуваме заедно от 2006 мисля, а официално съм част от бандата съвсем от скоро.
Kолко човека сте вътре?
NLS сме 7 души, които продължаваме да се занимавамe с графити. Хората са Otep , Rate, Kotk, Stun, Weak , Prey и аз.
Какво означава NLS и от кого е основано?
NLS означава New Line Style. Крюто е основано от Cros, Zipper и Smile и беше завещано на поколението след тях.
Завещано ? Какво е станало с тях?
Просто продължиха по друг път. Cros се занимава с интериорен дизайн и всичко свързано с рисуване с флакони и аерограф . Smile се изявява зад баровете и DJ пултовете по клубове и фестивали а Zipper все забравям да го питам с какво се занимава.
А с Cros, Smile и Zipper поне понякога рисувате ли заедно?
Да с Cros рисувахме последно преди месец, а Zipper и Smile не се занимават вече с това.
Разкажи ми за ATR?
ATR беше проект, в който бяхме заедно със Ombre, Stereo, Muha и Wendy. Забавни тийнейджърски години, подситени с много забави, но поради различия в интересите системата не проработи.
Как според теб е по-добре: сам или в крю?
Мисля, че е най-добре с приятели! Когато си сам не е толкова забавно. Крюто те кара да даваш всичко от себе си за да може общата идея да върви напред.
Какво ще посъветваш младите райтъри?
Да внимават с цигарките. Сериозно отношение с всичко, с което се захванат (но да не вземат самите себе си твърде на сериозно)! Уважение към труда на другите. Да бъдат себе си в днешно време всички имаме интернет и позиорите си личат от километри. Да не забравят от къде тръгват.
Откъде черпиш мотивация да рисувaш, в смисъл на скици?
Като цяло съм много слаб със скиците, трудно ми е да се задържа на хартията, но когато ми дойде нова идея или ми хрумне как да променя предното парче, което съм направил, го нахвърлям на лист. Вдъхновение черпя най-вече от дигиталните илюстрации.
Разкажи ми една интерсна случка…
2009 година със Stun и Kotk правихме стена, която нарекохме Pussy Juice от името се досещате, че на нея имаше изобразени женски интимни части. Бяхме се заредили с много боя и всеки беше донесъл каквото има дори и да не беше необходимо (свръх багаж ). Както рисувахме Stun каза, че отива да играе футбол и остави всичко на стената. Та представете си двама смъкнати младежи мажат стена на спортна зала и тъкмо започват да се очертават женските красоти и се появява полиция.
Отначало нищо особено но като видяха скиците (изрезки от порно вестник) и това на стената останаха изумени. За наш късмет успяхме да ги навием да не ни арестуват и да ни пуснат да си ходим с боята, която беше много трудно двама човека да замъкнем до колата. Много се бяхме надъхали да завършим стената, но ни предупредиха, че ако получат втори сигнал и ни видят там ще стане лошо.
Ние се свързахме с човека, който отговаря за сградата и му поискахме разрешение за тази и още 3-4 стени като се правихме на ударени и не му казахме нищо за случката. Той пък реши да ни качи на колата си и да идем на място да се изясним за какво по- точно става въпрос. Първата стена, на която се спряхме беше точно тази и не знаехме какво да правим. Въпросният господин само я погледна и с насмешка каза, че на някой му е липсвало женското внимание. Бързо, бързо я подминахме като му казахме, че ще направим нещо отгоре й и обиколихме другите стени. Разбрахме се и завършихме Pussy Juice със официално разрешение и дори си набавихме още няколко стени за следващите ни проекти.
Бомба или легал?
И двете! През деня легал, а през нощта бомба. Не мога да взема страна кое ми харесва повече… и в двете има огромен чар . При легала харесвам повече крайният резултат отколкото самия процес на работа (малко е скучен в някои случаи). При бомбата отново е важен крайният резултат, но процесът на работа е изпълнен с адреналин и много емоции.
Довърши : „ Няма ли графити…” ?
…животът става сив.
Константин Христов
RESPECT!