rvr02

Подвижната галерия – Влаковете

By Тони Тодорова, 30.08.2014

Да рисуваш графити върху влаковете на теория изглежда лесно достижима цел, но рисковете, които крие тази идея са абсурдно много. Манията, която обхваща райтърите и ги превръща във вандали е модерна вече повече от 20 години и главната цел е сътвореният графит да бъде видян от повече хора.

Графитите, които са нелегални, така наречените бомби, особено онези по влаковете, са повече от тръпка, както се изразяват райтърите. Това е огромен магнит с притегателна сила, която няма лимитна точка. Влаковете не се шарят, колкото да бъдат надраскани с няк’ъв спрей, колкото да виси няк’во име, те са подвижна галерия. А колкото до графити рисунките и таговете, които тази подвижна галерия разнася из страната, е вид форма на изкуство, която не е за всички хора, а само за тези, които могат да я разчетат.

Представям ви една стара история от 2008 година, погледната и от двете страни – едната история е описана в делничен вестник, а другата – разказана от един от райтърите.

Не, че искам да ви занимавам със стари случки (или пък искам), но мисълта ми да ви сблъскам с това е, да покажа, какво се върти в главата на райтърите, когато видят необрисуван влаков вагон. Как го приемат хората, които стават техни жертви. Защо райтърите насочват вниманието си точно върху влаковете и защо тази мания никога няма да спре.

Вестникарска версия:

Нашариха с графити два влака

„Две от най-новите и скъпи електрически мотриси на БДЖ са били нашарени с графити по празниците, оплакаха се от националния жп превозвач.

Рано сутринта в неделя ( на 2008 година) на един от  коловозите на столичната Централна гара с разноцветни спрейове е била „разкрасена” германска красавица „Дезиро” . Електромотрисата е трябвало да пътува по маршрута София – Банкя, а новия й фешън дизайн е открит от машиниста.

Напоследък изрисуването на влакове е много модерно сред столичните младежи. На 21 декември по време на 15 минутен престой сред маневра в Централна гара София друга нова електрическа мотриса също е била напръскана със спрей за графити.

БДЖ похарчи 118 млн. евро за влакчета „Дезиро”. Новите мотриси обаче привличат като с магнит вандалите, които крадат огледала им, чупят стъклата или ги шарят със спрейове.”

statiq

Историята на райтърите, погрижили се за „разкрасяването” на красавицата „Дезиро”:

“Първото, което искам да опровергая, е че не бяха и двете най-новите мотриси. Едната беше дизелова и си беше от старите влакове. А самата история е доста проста.

Знаехме, че под моста след гарата се прегарират мотриси „Дезиро” и искахме да нашарим някоя. Тогава се случи да е стара мотриса, но това не беше от значение. Беше зима и чакахме в храстите. В един момент спря едно „Дезиро” и ние се пуснахме да го правим, докато машиниста не се появи от един прозорец и започна да крещи по нас, след което се прибра и изгаси осветлението на влака.

Правихме каквото правихме, разбира се доста отвратителни неща нарисувахме. Качихме се отгоре на моста, за да видим какво се случва и дали може да довършим започнатото, но отвсякъде започнаха да идват локомотиви и се отказахме. Ден два по-късно аз и колега по флакон решихме да се пробваме да надраскаме и новите мотриси. Бяхме забелязали, че някои от тях седят нощем в депото. Въпросната вечер беше – 17 градуса, пихме по едно вино и тръгнахме. С нас беше и едно момче, което да ни пази гърбовете. Влизането беше доста странно. Самият район на депото е разбит, изоставен и потънал в храсти. Влезнахме в депото, огледахме, всичко изглеждаше тотално мъртвило. Все пак беше – 17 градуса. Имаше разни охрани, които обикаляха, но за щастие нямахме срещи с тях. Мястото беше доста открито, но без никакви проблеми. Нашарихме влака, направихме по една снимка и си тръгнахме. Парчетата са доста посредствени, погледнати от днешна гледна точка, единствено статията във вестника ги запечата като спомен и крайно ниската температура, заради която флаконите текоха като водопади.”

0000063353-article

Притегателната сила на влаковете е такава, че не са толкова лесна цел като стените. Не е просто отиваш и почваш.. да драскаш по влаковете е свързано с много планиране, с часове на пристигане на влакове, с много гледане. Стоиш и дебнеш под прикритието на нощта, не набивайки се на очи. Отделно ходиш специално, за да снимаш. Нещата по влаковете са много преходни

За мен рисуването е нещо като втори живот. За онова време, когато съм бил на 16-17 години си беше чиста проба игра, сприятеляване с разни хора, проблеми с други, рисуване, просто нещо различно. Но не всеки ходи да се мъчи да прави влакове, за някои хора това е ненужна емоция, свързана с проблеми и съответно не го правят или са го правили и не искат да го правят вече.

Целта ни е каквато е целта на рекламите по автобуси, трамваи и така нататък. Собствена реклама в движение. Не твърдя, че нещата, които сме правили преди 6 -7 години си струват, дори са отвратителни спрямо днешните графити, но те са част от миналото ни, от детството ни. В онези години само глупости са ни били в главата.

Едно от най-важните неща, които ти остава  е снимката. Дали на стената ще направят изолация, или ще бутнат сградата, ще го изчистят с пароструйка, или ще го задраскат..на влака ще изчистят прозорците, но парчето ще остане. Или ще изчистят номерацията и парчето ще седи осакатено.. затова е снимката, тя носи това, което може да бъде изгубено по пътя. И когато я правиш се стараеш да я композираш така, че да уловиш цялата атмосфера на мястото.

Мисля, че никога не съм търсил адреналин при рисуването, винаги съм гледал мястото и това, което ще правя, така, че да мине без никакви проблеми. Това с адреналина е обременено с ненужни проблеми или случки. Но разбира се има и места, които изискват повече стрес и съответно адреналин. Мисля, че най-силно е чувството, когато си нашарил един влак и той е тръгнал без проблеми. Тогава можеш да си отдъхнеш и да отидеш да го снимаш в друг момент. А има и друго. Един познат винаги драскаше неща там, откъдето пътуваше или за училище, или за работа или за другаде.. за си ги вижда често, за да му усмихват деня.

Би ли го определил като вандализъм?

Драскайки върху номерацията на вагоните е досадно за работниците, понеже те боравят с нея. Драскайки върху прозорците също донякъде е проблем, клонящ към вандалстване. Но аз не бих могъл да кажа, че за мен е 100% вандализъм, защото ако погледнете ръждясалия, занемарен вид на ръждясалата част на вагонния парк на БДЖ, ще ме разберете. За мен влаковете в този парк дори трябва да са легални за рисуване.

rvr02


FacebookTwitterGoogle+PinterestSvejoShare

Имаш какво да допълниш?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *