1374972_483333691764793_650258299_n

STERN – Pyrotechnix Crew – Пловдив

By Тони Тодорова, 17.10.2014

Цялото интервю със Stern от PTK можете да прочете в следващите редове:

Представи ни се?

Казвам се Димитър Механджийски, а графити псевдонимът ми е Stern, част съм от Pyrotechnix  crew и живея в Пловдив. Занимавам се с графити от 10 години, от 2004 година – началото на годината.

1606987_517583235006505_964471609_n

С кой си в crew-то?

В crew-то съм с Васко, така наречения Dark и с Тишо, така наречения Freon. По принцип бяхме четирима, но другото момче последните 3-4 години не е много активен, затова и не го броим много, ако започне отново да рисува, отново ще е част от нас. Единствено от него зависи.

Естествено няма как да не те попитам как се зариби, кой те зариби, къде видя за първи път графит?

Ако трябва да съм честен ме зариби едно момче, казва се Борко през 2002 година. Тогава за пръв път всъщност се срещнах с думата графит, първо си мислех че графит е единствено терминологията за писеца на молива.. и от там той като ми каза „Айде да правим графити” и аз „Какво?! Как ще ги правим тези графити?” и той ми обясни за какво става въпрос. Естествено направихме най-професионалния  начин – с тебешир на земята, написахме едни страшно грозни букви с 3 цвята и се изкефихме. И от там започнах да си цъкам скици по тетрадки, лека полека започнах да разузнавам кой рисува, как рисува.. срещах псевдоними като например Lucky one и UGS, crew-та и това бяха първите, които въобще съм чул, както и още безброй други хора, за които чух в последствие. Но след около две години за пръв път се запалих да рисувам със спрей, имах си опита преди да почна на стена – 2-3 години си рисувах в тетрадките и достигнах няк’во ниво, което лично за себе си (12 годишен) реших, че мога да пробвам със спрей. И така събрах едни 5 лева за флакон и тогава вече потръгнаха нещата.

През колко псевдонима мина?

Минах през 3-4 псевдонима, crew-та, групировки, и накрая просто ми бликна в акъла една идейка  и реших, че може би това ще е новият ми псевдоним – Stern (немски превод: „Звезда”), започнах да го тренирам на скица, на подпис и от там съвсем случайно тръгна всичко.

536231_495690700529092_109924327_n

Ти за момента предпочиташ да рисуваш предимно арт графити (характери) вместо букви, защо?

Аз по принцип съм учил рисуване и от там тръгна всичко, постепенно комбинирах букви с характери. Чат пат, като рисувам с някого комбинираме така, че той прави буквите, а аз характера, и в един момент правих доста повече букви и някак си започнаха да ми омръзват, защото това беше година, след година, след година пишеш едно и също нещо и колкото и да го разнообразявам, колкото и да го украсявам, да го развивам, в един момент започна да ми омръзва и започнах малко по-често да правя рисунки. И тръгнах малко постепенно, докато в един момент започнах по-често да го правя, защото ми беше по-интересно, някак си бях по-удовлетворен като направя една стена с повече характери и повече ми пастна това. Сега вече не са ми чак толкова нови, имайки в предвид, че 3-4 години постоянно рисувам характери, но комбинирам и с букви. В крайна сметка всичко е до това как го усещаш и каква идея ти е дошла. Хубаво е, когато имаш хубава идея да си я реализираш.

Искаш ли да ни споделиш нещо за периода ти в Художествената Академия?

Ами, не. Предпочитам други неща да споделя.

Сам ли се научи да рисуваш или в училище?

Сам е много относително, сам открих, че имам талант и в един момент нещата започнаха лека по лека да стават по добри. Говоря за много ранна възраст, след което изпитвах огромно желание да хвана това нещо за постоянно, за цял живот. Започнах да се глася да кандидатствам в художествено училище, колебаех се между Художествената и Сценични Кадри в Пловдив и в един момент предпочетох Сценични Кадри. Създадох си едни основи и от там реших сам за себе си дали да продължа по тях и да се развивам. Ученето в такова училище наистина много помага за перспективата, за цветоусещането, за много неща в графитите.

1378365_481126738652155_1551509679_n 1378650_481917141906448_892837119_n 1383398_549109468520548_1158097138_n 1660404_549109818520513_717397366_n 10006597_549109455187216_1593859633_n

Всички ли харесват нещата, които правиш сега на сцената, защото вашето crew е едно от сравнително най-популярните в България?

Мислех да кажа, че това е относително труден въпрос, но мисля, че има много лесен отговор и той е НЕ. Аз съм убеден, че не всички харесват нещата ни и няма как. Аз не знам да има човек, който на всеки един да се харесват нещата, които прави. Може би голям процент Да, харесват нещата, които правим, но всички.. просто няма как. Има хора и хора, всичко зависи от това какво обичаш като вкус. Това е един вид визуална комуникация със зрителя… радваме се, че повечето хора харесват стила ни, но дори и да не го харесваха, ако това е нещо, което обичам да правя, няма да спра да го правя. Най-много да видя до какво ниво мога да стигна, относително е.

Чувстваш ли се „Звезда” сред графити обществото?

Аз не се усещам като звезда, просто гледам на себе си като на артист, не се надувам и не се обяснявам колко съм направил и колко не съм направил, всъщност какво съм направил, нищо не съм направил, защото има още дълги години, в които със сигурност ще направя нещо много повече от това, което е сега. Стига разбира се нещата да вървят добре и да не се откажа. За близките 19 години не съм се отказал да рисувам, мисля че и няма да се случи това.

Но има хора, които се чувстват и като звезди, което им помага да придобият едно такова самочувствие, което понякога много ти помага, надъхват се и в един момент правят нещата добре. Изяждат малко подигравки на колегите, но примерно това го има навсякъде – и в спорта и в изкуството, във всяка една колегиална среда. Има хора, които са страшно земни, човек си го усеща по различен начин. Неговата творческа ниша – когато се почувстваш слаб и чувстваш, че не можеш да рисуваш – това те демотивира, но има хора, които пък и от това се мотивират. Гледаш си грешките, казваш си „това е много слабо, много просто.., искам да направя по-сложно”, а други хора си казват „аз съм бахти добрият, ей сега ще направя нещо супер яко..” и наистина успяват да направят нещо супер яко. А други хора им се дразнят, много е относително.. Звезда се става пред някой.

1461694_488277524603743_789602612_n 1619546_535503796547782_157812138_n Какви са едни от качествата, които ти трябват, за да се занимаваш с графити?

Мотивация и постоянство. Има хора, които намират мотивация от материалното, има и други, които не им е нужна точно такава мотивация, те се мотивират от желанието за прогрес и да направят нещо ново.

Ти от какво се мотивираш?

От новите рисунки, например като направя нещо ново и се изкефя на момента и си казвам „оо сега ще направя още едно ново” и правя 2, 3, 5,6, 10. В следващия момент поглеждам през период от време – това старото ново, което тогава много ме е изкефило и мотивирало и си казвам „аах, колко е зле, как съм се надъхвал за ново”. Но сега новите са си хубави, хахах, докато след време просто предполагам, че ще ги виждам като шум на времето „старото ново”.

Как се спестяват пари за спрейове?

Пак с желание. Като бях по-малък спестявах от закуски по лев два на ден и всяка седмица си купувах по един два спрея, така за седмица събираш по 3-4 спрея. Ако си имал в наличност още два три и малко латекс и подкрепата на приятел да се хванете заедно да рисувате се хващате и правите нещо. Това беше старият мит за това, как си намираме спрейове.

В ден днешен правя доста често комерсиални поръчки, от които остават спрейове, а сега имам и малко повече пари и примерно купуваш си два три спрея, имаш си свои налични и в един момент имаш. Сега мога да се похваля, че двамата с Dark сами си събрахме някъде около 60 – 80 спрея, без да броя моите лични, които са също доста, с които искаме да правим една фасада. Събрахме си латекси и к’во ли не от фестивали, там винаги остават в зависимост от формата на фестивала и събираш спрейове и то тръгва.

10444667_585585438206284_3046005530058687886_n 1958278_582816988483129_6347626957819332256_n Кажи ни за стената, която искате да правите?

Ами много искахме да направим един голям блок в Пловдив, като първоначално започнахме с  уговарянето на един 5 етажен блок, но стигнахме до кривата круша и започнахме да мислим за един 8 етажен. При него перспективата беше по-светла, обаче в един момент и там нещата се прецакаха. Сега стискам силно палци за един блок във Варна, като сме се договорили от нас материалите, от тях Блока, ако се получи, ще рисуваме двамата с Васко и Алекси Иванов. Но е много трудно.

Защо една идея за голям проект е трудно да се разпредели между много райтъри? Така създава ли се и проблем между вас самите?

Всеки малко по-добър артист, който уважа себе си и обича големия формат има желание да прави фасади, обича въобще стените. Просто е трудно да се съчетае това нещо, има много хора, които се сърдят и обиждат, че не биват поканени някъде. Но за същото това нещо и аз се сърдех преди време, че не ме канят по фестове, но всеки като каже „ей, гледай, все едни и същи ходят по тия фестове, все едни и същи имена” и все се дразнех и си мислех „аз не съм ли толкова добър, че да ме поканят и мен, моите неща са също много яки!”.

Обаче сега, като погледна назад и видя тези неща, които съм правил са пълна кочина, и поглеждам нещата, които другите райтъри са правили и усещам защо не съм бил поканен. Аз първо, че съм бил малък, още никой, не съм можел да се колаборирам с тези хора, че да направим нещата да изглеждат горе долу до тяхното ниво. Не казвам, че всички хора са зле, има и такива, които са много добри, но те не комуникират, не се свързват с организатори, с артисти, просто ей така си таят нерви и си говорят зад гърба. Ние това също сме го правили, признавам си. Трябва да намериш най-доброто за теб – дали да прогресираш със стени или повече контактуване с артистите или с организаторите на такива фестивали. За мен най-добрият вариант е и сами да влизаме в организацията и сам да си оредиш нещо. Не може винаги да чакаш някой да ти го уреди, ти кой си.. в смисъл.. Няма как хората да седят и да си мечтаят за теб и твоите рисунки, това става, когато си наистина страшно добър. Има милион варианти.

Един два пъти ще събираш парите сам за флакони, ще ги инвестираш, а после хората ще те канят защото виждат, че ти го можеш това нещо и го правиш както трябва. Това е моята гледна точка, не мога да гарантирам успеха на всяко едно нещо, но е много вероятен.

10463979_596419023789592_4629239023838628869_n 10456006_590988970999264_6831591289711309178_n 10474204_590341521064009_9090133426719940299_n Съобразяваш ли графита си с публиката?

Да, на моменти има доста голяма съобразителност зависи от формата, които използваш и това къде ще рисуваш.

Какво получи за себе си от графитите?

Едно удовлетворение. Прогреса много ме радва. Аз ако две три години остана на едно ниво и не се чувствам прогресирал, сигурно ще се депресирам и може би тогава ще се откажа. Но когато се радваш на постигнатото, тогава се развиваш и не ти се иска да се откажеш.

Спираш ли да правиш бомби, когато започваш да се занимаваш с легални поръчки?

Аз да, поспрял съм да правя бомби, правя страшно рядко на страшно утрепани места, просто ей така да си начеша крастата. Но всяко нещо си има чара, аз лично обичам бомбите, обичам истинските графити, от там те произхождат. Това нещо, което в момента се прави, тези рисунки, те са част от графитите, при положение,ч е правят от райтърите. Самият почерк, типичен за стрийт културата няма да го намерите при един стенописец, дори да е нарисувано със спрей. Просто нещата са други.

Аз мисля, че графитите сякаш станаха опитомени, те бяха доста диви и вандалски прояви.. а сега, като че ли са по..

Това „като че ли са по..” е защото повечето хора, които правят „опитомени неща” изпъкват над другите хора, които правят бомби, защото са харесвани. А за бомбите, те не ги харесват, затова много много не говорят и за тях и не им обръщат внимание.

10547491_611306068967554_4362830995553099598_n 10537163_604172576347570_3255731555943535379_n Кои са хората, от които най-много си се вдъхновил?

Типично в художествената среда, когато навлязох се вдъхновявах много от учителите ми по рисуване. Това беше първия ми допир с истински художници. Ходих на уроци доста време при учителя ми по скулптура – Атанас Карадечев, от него страшно много съм се мотивирал, той ми е помагал да разбера и осъзная самото изкуство като цяло.

А за графитите специално всичките хора, с които съм рисувал някъде някога въобще са ме мотивирали и са ми помагали. Тръпката да рисуваш графити е същата като да бъдеш социален, да бъдеш нещо с някой. Много често рисуваме заедно, рядко има хора, които рисуват сами, а дори и да има, пак има хора, които се навъртат около теб. Това си е един модерен пленер за мен. Едно време художниците, когато не са рисували в ателиетата са излизали навън, графитите имат същата ценностна стойност и това е готиното, ставаш социален.

Много съм се вдъхновявал и от това как семейството ми много ме подкрепяше, майка ми ми е финансирала изложби още като бях ученик, много ми е помогнало за мотивацията, това ме вдъхновява. Как един човек вижда нещо и решава да инвестира в него, защото го кефи, това те надъхва.

Моята приятелка също – Елеонора Маринова тя много ми помага в близките 3 години, откакто сме заедно. Сега освен навън има и в къщи някой, с който да правя всичко, това допълнително помага. Доволен съм, доста съм прогресирал от както сме заедно.

Ясно и за crew-то, хората, с които най-много се рисува, те са в графата най-важни от гледна точка на графитите. Когато рисуваш много се вдъхновяваш както от себе си, така и от другите, гледаш в интернет новите неща на този, този и този, комуникацията в цялата стана е супер, виждаш какво правят другите, въобще това е много голяма подкрепа. Когато видиш нещо добро, следващия път ти се опитваш да направиш нещо още по-добро. Просто старанието, вложените усилия и мисъл в едно нещо винаги, независимо с какво се занимаваш, помагат много!

10671388_644436215654539_3557928333633770295_n Имаш ли някакви очаквания към живота и пътя, който си поел?

Много ми е неочаквано. Всеки изминал ден усещам колко неочаквани неща могат да се случат на човек.. вървиш по улицата срещаш някой, за който току що си си мислел за него. Попадаш на такива случайности, просто живота е странен, няма как да предвидя какво може да се случи. Има неща, които съм си предвиждал за ден днешен, например като бях 8-9 клас още в началото съм си представял дали като завърша училище още се занимавам с  графити, дали има смисъл в това нещо. Имал съм и моменти, около 2007 – 2008 година си мислех, че до 12 клас надали ще издържа и ще спра да рисувам графити, обаче ето 5 години след това нещо дори след 12 клас продължавам..

Като станеш един ден на 40 години да кажем, очакваш ли още да се занимаваш с графити?

Ами, да, ако доживея до тогава, със сигурност ще се занимавам с графити и с други видове изкуства. Рискът от това да ти омръзне нещо винаги съществува, но то в един момент ми беше омръзнало да рисувам в Пловдив, почнах да обикалям и по други градове, тук таме си организирах графити екскурзии. Това нещо започва да те влече и ти става готино как не си схлупен на едно място, а обикаляш.

Само веднъж съм рисувал в друга държава – в Испания бях на екскурзия и това също е много яко усещане и сега съм мотивиран в близките 1-2 години да порисувам и в други държави. С прогреса се отварят и вратички.

10698441_642204135877747_1853418739037878613_n 10547394_613010228797138_2229302756555788942_o


FacebookTwitterGoogle+PinterestSvejoShare

Имаш какво да допълниш?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *