Кирил Търпов: „Обидно е да се рисуват графити на гърба на Драмата“
Графити фестивалът “Street Art Fest”, след който задната стена на Драматичния театър бе изрисувана с абстрактна театрална сценка, стана повод за оживени дискусии в пловдивските културни среди и дори местния парламент. Вече ви представихме мненията на един от авторите на рисунките, както и на шефа на пловдивския драматичен театър – Кръстю Кръстев, които, естествено, одобряват идеята. Решихме да ви срещнем и с няколко души, които обаче са на противоположното мнение, за да се видят различните гледни точки.
Разговаряхме с диригента и музикант Кирил Търпов, който преди около 2 години беше директор на фондацията „Пловдив – Европейска столица на културата“. В момента той живее в един от градовете, наситени с най-много графити – Ню Йорк и въпреки, че като цяло подкрепя графити изкуството, не хареса идеята фестивалът да се състои точно на стената на Драматичния театър.
– Защо се изказахте против графитите на театъра?
– Против графитите точно на това място съм – не против тяхната стойност като изкуство или този вид изкуство въобще, а начина по който са направени на задната стена на Драматичния театър. В Ню Йорк е пълно с графити, но са на подходящи за целта сгради – бивши индустриални райони, младежки райони или изоставени зони, но не на стените на Метрополитен, Карнеги Хол или нещо подобно. На други места в България също са подходили по друг начин – на пана, които се слагат и махат после, но не съсипват стената.
– Без да подценявам по някакъв начин Пловдив, нашият театър не е Метрополитен, и улицата, която минава зад гърба на Метрополитен едва ли има вида и състоянието на „Найден Геров“…
– Няма значение дали е или не, тук става въпрос за символ. Аз съм „За“ графитите, но на подходящи за целта места. Окей – на гърба на сграда, на малко осветена улица – това е предварително подигравка с изкуството „графити“. В същото време – оскверняване на театъра. Един театър, една галерия, една концертна зала – това са храмове. Ние, вярващите – артистите и поклониците – публиката, се кланят всяка вечер, вероятно по-често от колкото в истинските цървки.
– В храмовете, особено католическите, има рисунки по стените…
– Фреските и рисунките по църквите са в съответната тема и повод, подчинени на съответните канони.
– Какви са алтернативите тогава?
– По подходящ начин графитите могат да бъдат дори на по-централни места. Кино Балкан, хотел България, Областния съвет(Партийния дом), защо не и по Пощата или по цялата дължина на Тунела. Във Варна бяха направили нещо подобно, но на временни пана. В центъра на града има много сгради, които могат да „поемат“ графити – Тютюневите складове, всякакви изоставени сгради, калкани има навсякъде.
– Нужно ли е сградата да бъде изоставена, за да стане обект на графити?
– Не. Но графитите имат една страхотна идея – да разкрасят, да променят вида на дадено пространство. Те всъщност са разновидност на стенописите, но със съвременни средства. Нещо като сериалната техника или минимализма, или пунктоализма в музиката. Или всякакви подобни съвременни направления. Така и графитите са на основата на изобразителното изкуство.
– Ако се поставят на пана, това не е ли като обида и неглижиране на графитите – рисувайте си, не ни пречите, но после се махайте?
– Това е като картините в галериите. Остават за месец и после ги сменят. По начина по който са направени в Пловдив обаче не е достойно – нито за театъра, нито за графитите. Отбиваме по най-мръснишкия и долен начин номера.
– Защо обаче на театъра не може, а на Пощата, хотела или бинго Балкан – може. Някои от тези сгради имат по-висока архитектурна стойност от сградата на театъра.
– Задната стена на театъра е измъкване по най-долния начин. Оттам минават по 15 човека дневно – „Ето ви една стена на престижна сграда, и то задната, където едва ли някой ще види, рисувайте“. Гадно е, обидно. Селско измиване на ръцете и евтина популярност. В Пловдив има достатъчно много калкани и на по-видими места, можеше да изберат друг. Аз на мястото на художниците нямаше да се съглася да рисувам там.
– Как тогава да се преборим с драсканиците за футболни отбори и обяснения в любов, които стояха до преди това там?
– Драсканиците за съжаление са навсякъде. Има нужда от местен закон, който да наказва безкомпромисно – обществено полезен труд и почистване и глоба. Без значение за кого.
– Искате да кажете, че всеки графит трябва да бъде законен и преминал одобрение?
– Не, тук говорим за драсканиците. Графитите са изкуство. Драсканиците са незаконни и трябва да бъдат санкционирани.
– От къде един полицай ще знае дали някой, който рисува прави графит или таг?
– Смятам, че обществото може да оцени кое е драсканица и кое графит. Тук в Ню Йорк има драсканици на много места. За част от графитите обаче общината си е направила труда, инвестирала е и се грижи за тях – например те са осветени и са атракция. Когато става въпрос за сгради от общинско значение обаче трябва да има разрешение. Иначе е нарушаване на общинската собственост…
– Другият вариант обаче е нарушаване на частната собственост, което е също толкова лошо…
– Да. Графитите в България трябва да се докажат – че са изкуство, а не са обикновена драсканица. В Ню Йорк, САЩ, където уж е демокрация, трябва разрешение за тези неща. Дори за да свириш в метрото се изисква разрешение, през комисия, за да докажеш че това, което ще предложиш е стойностно.
– В случая с театъра има разрешение…
– Ако разрешението е било еднолично, става дума за някаква форма на диктат върху изкуството. Тези неща трябва да се решават от комисия.
– В България обичаме да казваме, че ако искаш нещо никога да не се свърши, може да назначиш комисия. В случая фестивалът беше широко рекламиран, целият град знаеше за него – ако имаше някакво недоволство, хората имаха достатъчно време да кажат – не искаме графити на гърба на театъра.
– Тук не смятам, че става дума за негласно одобрение, а за негласен нихилизъм. Хората са с усещане, че дори да си кажат мнението, никой няма да им обърне внимание. Видяха колко много обекти се съсипаха, че се съсипа и църквата „Света Марина“, но никой не е наказан.
– Една друга тема – Вие всъщност сте диригент, имаше вариант да се кандидатирате за директор на Операта. Какво мислите за новия директор Нина Найденова?
– Мисля, че е с амбицията за сериозна работа и енергията да вдигне операта на крака. Не съм чел концепцията, с която е спечелила, но мисля че първите ѝ медийни изяви са за да направи впечатление на журналистите и е насочила реакциите и мненията им в грешна посока. Смятам, че щеше да е по-добре, ако беше изчакала месец-два със сериозните планове и изказвания. Моята концепция е, че всичко трябва да се прави на основата на оперно-филхармонично дружество или нещо подобно, т.е. Пловдив да има както една добра опера, така и един невероятен филхармоничен оркестър. До момента чувам само за реализация на операта, това може да доведе до разногласия в състава. Точно в този момент няма нужда от това. От колеги и приятели съм чувал прекрасни неща за Нина Найденова и вярвам в стремежа и и в успеха.
– И накрая – бяхте шеф на фондацията „Пловдив – Европейска столица на културата“. Само преди дни приключи подаването на апликационните форми за кандидатурите на градовете. След като вече не сте част от надпреварата, може ли дадете безпристрастно мнение, кои са вашите фаворити?
– Няма как да гледам безпристрастно, но все пак съм запознат с всички кандидатури. Най-големи шансове според мен имат София, Бургас и Велико Търново. София ще има голяма преднина в първия етап. Варна също има някакъв шанс, но не особено голям. Русе и останалите градове не си заслужава да се коментират. Не съм убеден, че Пловдив има шанс, макар и да го казвам с голяма болка.
– Кои аспекти дърпат тези три ваши фаворита напред?
– Популярността им. Ангажирането на голяма част от жителите, приемането на каузата. Това не се получи в Пловдив дори и минимално.
– Кандидатурите на Варна и Велико Търново не създават впечатление да са особено популярни в градовете си…
– Тези градове обаче успяха да станат популярни зад граница, което е важно. В кандидатурите на Варна и Велико Търново има какво още да се желае. Според мен един от тях ще бъде трети. Убеден съм, че София и Бургас ще са първи и втори.
Интервю: Теодор Караколев
Имаш какво да допълниш?