27

Blayz: „Не можеш да се харесаш на всички“

By Graffiti team, 20.06.2015

Откога се занимаваш с благородната форма на изкуство наречена „графити“?

От 2002-ра година

Как започна всичко?

Започнах през 2002-ра година. Тогава в кв. Слатина в София се появиха първите графити, които съм виждал тук у нас. Иначе, запалих се покрай Америка, защото живеех там като малък (в Западните Щати), така че имам обсег с тези неща от края на 90-те години. Първото ми парче беше с едни приятели, пишеше Wu Tang.

От кого се надъхваше?

Първоначално се надъхвах много от нещата в www.graffiti.org, това беше от малкото графити сайтове тогава. В началото не знаех за райтъри в България, от които да се надъхам. Запознах се с един драскач Nick, който после се отказа, и колегите от GAC, които сега са 140 Ideas и които и те тогава бяха нови към края на 2002. Много ме надъхваха нещата на Eric, RIP. На първия Аерогресия Фестпрез 2003 се надъхах много от Nasimo и реших да спра да си купувам закуски за да си купувам боя. Впоследствие,  отношенията ми точно с неговата клика се обтегнаха, за което не мисля, че имам много вина. Тъпо е, защото реално ме надъхваха именно тези хора в началото. Няма значение. Въпреки всичко, ако трябва да съм откровен, за моя си стил, влияния и т.н. много повече са действали като вдъхновители драскачите от чужбина и най – вече от Америка, и по – специално от Лос  Анджелис. Там има сцена от 70-те години и с извинения за всички, които се стараят тук, не мисля, че можем да им стъпим на малкия пръст още доста време.

Как си избра blayz и защо точно това „име“ се наложи като твой таг?

Ами първо експериментирах с няколко други тага, и после се спрях на Blaze. Стори ми се готино, защото значи да пушиш, и макар че вече от много години не пуша разни неща, цигари си пуша макар и да се ограничавам. Отделно, друго значение на думата е пожар, а огъня ми харесва като природен елемент, защото е стихиен, хем пречиства, хем е красив, хем е опасен, хем може да е полезен ако се култивира внимателно. Отделно, не вярвам много в зодии но съм зодия лъв и тя се  води огнена, така че и това също ми го напасна. А пък и слушах тогава неща на Method Man,  а той си казва Johnny Blaze в почти всяка песен. След няколко седмици, реших да сменя буквите и стана от Blaze на Blayz. Така фонетично звученето си седи същото, но spelling-а е по – уникален и запомнящ се. Отделно, получи се огледален ефект, защото като букви, B и L сочат надясно, A-то на никъде не сочи, а Y и Z сочат наляво, което ми го прави сууупер лесно да правя много хармонични надписи, заради самото съчетание на буквите. Много малко думи могат да се направят с такъв огледален ефект, който да помогне на симетрията и честно казано, заради това не съм се замислял да си сменям тага от тогава – това беше през 2003.

2003

1 2

От кои крюта си част в момента?

От  ESP и 720. Исторически, съм бил и от CBC, SWAT, 376 Crew (за малко) и няколко други смешни странични crew-та за бъзик като 43M.

Някои райтъри казват, че почти не правят скици и импровизират директно на стената. И при теб ли е така?

Ами не… Аз обичам да си измисля скицата предварително, а най – често и мястото. Всеки действа по различен начин; за мен лично, знам че не мога да дам най-доброто от себе си ако не направя скицата предварително. Обичам и мястото да е конкретно също, а не да е просто произволно. Като цяло, просто съм от типа хора, които обичат да планират много. Планирам и цветовете и композицията, всичко…Вече ефектите в пълнежа и разни детайли измислям на място, но основното е първо в главата ми, после на листа и най-накрая на стената.

2004

3

4

Kоя е най-интересната случка, която си имал с графитите останала в съзнанието ти и до днес?

Съжалявам, но са прекалено много, така  че не мога да преценя. В топ  10 е когато в училище ме хванаха в голямото междучасие, като в центъра ме гони жена с метален прът и не ме догони, като дойде полиция след като бях готов и аз казах, че не съм правил, и те казаха, че имам червено по лицето; като ни стреляха на депото на влаковете в Подуене, като искаха да ме осъдят, като спечелих със старото crew Sprite Graffiti Fest, като чувам хора в рейса/трамвая/на улицата да ми обсъждат нещата и не знаят как изглеждам, и аз само слушам и не искам да им казвам, като си видя парче във вестника/ по телевизията/ в музикален клип, като ме нападнаха 15 човека и трябваше да ме шият, като съм давал интервюта за радио/ вестници/ телевизии… Интересно нещо, с което да се занимаваш е, много хора те мразят в крайна степен, но и много те обичат също. Тези, които мразят най-много, най-често е или от тесногръдие – краен консерватизъм, или от завист. Нека пътуват колективно…Та да, и това интервю като го качиш пак още повече хора ще мразят и още повече ще обичат също. Не можеш да се харесаш на всички, а нямам и желание също. Просто мисля, че имам дар и искам да го споделя с другите хора. Аз се чувствам длъжен, без значение дали те оценяват или не, ще продължа така или иначе.

Хоби ли са за теб графитите или начин на живот?

Интересен въпрос. Първо бяха хоби, после минаха към начин на живот, после пак станаха хоби, а в последно време се чудя дали да работя нещо друго въобще, при положение, че със смешните заплати в нашата мила родина, не виждам особен смисъл да работя за някой друг 20 дни в месеца, ако мога да рисувам по 10, да нямам шеф и да изкарвам същите пари. Но ще видим дали ще станат от хоби-професия… Това още не е известно в момента, до редакционното приключване на броя. Надявам  се да се получи… стискайте палци. 😉

2005

5 6

Oсновно на флакона ли си привърженик като средство за рисуване или имаш и други фаворити?

Твърдо съм за ползването на спрейове за пo-голямата част от изкуството, което правя. За малки детайлни неща като картини и портрети обаче, ползвам шаблони. Не мисля, че има нещо лошо в това. След един обем е невъзможно да се прави по-голям детайл със спрея без да се използват шаблони. Именно в комбинацията между спрея и шаблоните се получават интересни стилово неща, поне що се отнася до малки творби по поръчка или за продан. Също, използвам фасаген за да си  измазвам стените преди да правя проекти. Така се пести спрей и няма глупости отдолу. Никога не бих тръгнал да правя неща с четки обаче. Имам супер респект към хората, които правят традиционни картини с маслени бои, но аз бих правил картини само със спрейове и шаблони- за да е по-интересно и съвременно.

20067

8 9

Рисувал ли си в чужбина?

Да, във Франция и САЩ.

Каква е разликата?

Ами там ако те хванат наказанията са по-сериозни, не че са ме хващали там де. 🙂 Зависи от конкретната страна, в която рисуваш. Честно казано, на мен си ми харесва да рисувам тук. Но ако има поръчка или пътувам някъде и намеря спокойно местенце, бих направил с  удоволствие и в чужбина.

2008

10

Къде предпочиташ или зависи?

Тук! Не зависи! Искам да остана тук, за да помогна да се развива това изкуство тук. Не адмирирам хората, които направиха лесното и заебаха трайно родината си. Разбирам ако са отишли само временно, дори и за 10-20 години.. Но тези, които емигрират завинаги, не ги уважавам. Камъка си тежи на място!  Аз мога да замина за САЩ всеки ден, но не искам. Мога да допринеса повече тук. А това според мен би трябвало да бъде целта, да се допринася. Всички емигрирали допринасят косвено на други общества, а не на нашето. Това не е готино. Щом човек се е родил тук, Господ го иска тук.

2009

11 12 13 14 15

Как според теб стоят нещата с  полицията в България в момента – трябва ли още райтърите  много да се крият или вече не е толкова трудно?

Ами струва ми се, че напоследък хората са настроени по-положително към графитите, това има общо и с факта, че доста хора задобряха и се правят такива легални неща, каквито навремето никой тук не можеше да прави. Като цяло, самото изкуство се развива супер динамично, напредъка и в стиловете, в гамите на цветовете, техниките за пръскане, е супер бърз и това е едно от нещата, които най-много ме привличат към графитите.

Относно полицията, просто са ме хващали достатъчно пъти, че не правя нелегални неща вече. И не, не е като някои хора, които казват така за интервюто, а иначе си правят. Наистина не правя. Писнало ми е да ме  хващат, предпочитам да правя само на спокойно и/или за пари, защото гласа и посланието ми тежат повече ако мога да ги правя, макар и на определени места, отколкото ако ме хванат още 3 пъти и ме осъдят на някоя тъпотия. Защото вече мисля и занапред, а не само за следващия месец два. И честно казано, не смятам да се отказвам в обозримо бъдеще. Ако някой драскач иска да прави наистина дългосрочно, бих го посъветвал да прави само на спокойно. Да, бомбинга е супер як, но в дългосрочен план или ще те хванат 15 пъти и ще се откажеш, или ще те осъдят, или ще се откажеш преди това по самосебе си, или трябва да намериш някаква ниша, където да правиш така нещата, че да няма полицията за какво да те закача. След много перипети, да не казвам голяма дума, но мисля че я понабарах тая ниша най-накрая.

16 17 18

По-опасно ли е отпреди?

Мисля, че е по-малко опасно.

2012

20 21 22 23 24 25 26 27

С какво?

С това, че има неща навсякъде и някак си хората не се дразнят толкова като това е 16-тото парче на блока им спрямо първото.

Кое е най-рискованото място, на което си рисувал досега?

Има предостатъчно рисковани места, на които съм рисувал, не бих могъл да определя някое като най- рисковано.

Имаш ли „недостижима“ стена, която още да не си нарисувал, а много искаш?

Да! Всяка следваща стена е недостижима, и винаги човек трябва да се стреми тя да е по-добра от предишната. Да, понякога се получава да е по-лоша, и това е естествен елемент от творческия процес, но тенденцията трябва да е към постоянно самоусъвършенстване. Точно в това според мен е красотата на графитите – те дават уникална възможност човек да се самоусъвършенства, творчеството му да е видимо за широка аудитория, и стига да е на правилните места, дори да  направи деня на много граждани от всякаква възраст по – весел и усмихнат, без същевременно да вреди на никому. Отделно, добрите творби стават като местни квартални забележителности, което създава уникално културно и градско усещане. Стремя се чрез нещата ми да направя околната среда едно по – добро място. Дали успявам или не, не съм аз човека, който да каже, но това ми е целта. От тази гледна точка, колкото и да направи човек, пак е малко, защото може да направи още повече, и това е един безкраен процес.. Така че, всяка следващата стена е недостижима, защото е в бъдещето.. И много искам да я нарисувам. Никога няма да я направя обаче, защото като направя нея, след 10 дена и на нея й виждам кусурите и недостатъците, и се стремя да направя още по – добра.. Именно това постоянно творческо търсене прави рисуването интересно. След 1, 2 години вече тази стена от тогава ми изглежда направо зле, и правя различен тип неща..

И така. Много искам да нарисувам идеалната стена, никога няма да стане и го знам. Но ако не исках, бих се отказал. Та така, недостижимата стена е идеалната.

 Shout outs: ESP (Poze, Akes, Brooks, Money, Texas), my buddies Pest2, Punto, Mocke, респект за всички райтъри които са real и не кросват чужди неща (по – добри от техните) от завист и/ или, за да се правят на тарикати.

28 29 30 31

Интервю: Константин Христов

 


FacebookTwitterGoogle+PinterestSvejoShare

2 коментара

  1. sAcReT казва:

    Living legend!
    R E S P E C T B L A Y Z

  2. SUBY казва:

    abe smeshnik kakvo shte obesnqvash za graffitite ti be putio spleskann nasran , NELEGALNOTO e za hora s topki a ne s tvoite smeshni izsrani trolove po sofia 2006 godina … baluk za kakva legenda se mislish ta ti imash 3 elektrika i edin pasajer za 10 godini risuvane be baluk …

Имаш какво да допълниш?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *