FLAK – 140 IDEAS: „Графити означава свобода!”

By Тони Тодорова, 01.08.2014

Просто трябва да започна с този въпрос – представи себе си – таг, crew?

FLAK е тагът ми, с който съм вече от не знам колко години – може би 12-13, бях на 13, когато си направихме първото crew в квартала с приятели.

Всъщност сега като се замисля имах и един друг таг, съвсем първото ми съприкосновение с флакон беше толкова изненадващо – просто със същите хора гледахме батковците как рисуват и толкова се изкефихме, че направо си купихме някакъв спрей и почнахме да драскаме и ние в една порутена къща.

Тогава подписвах PSY от PSIONICS, бях много зарибен по Starcraft.. После осъзнах, че е тъпо и когато си сформирахме crew решихме да се казваме ONE. Идеята беше всеки от нас да е нещо ONE, та аз бях Flak-Оne, имаше Cap-One, Air-One и се’квите други такива : )

В последствие се разпадна това crew, но аз някак си се бях привързал към буквите ми и запазих само FLAK.

Доста време рисувах сам и в последствие се запознах с още хора, които го правят, тогава бяха други времена – благодарение на всевишния интернет се запознах с много хора и така и със GAC-овете и JRMN, с които сега сме 140 Ideas.

Това може би е най-дългия отговор, който съм писал някога..

Хахах, идеален е! Сигурна съм, че живота ти се е променил, откакто си започнал да драскаш, разкажи ни за тези за тези 12-13 години, какви възходи и падения си имал?

Ами като цяло още от самото начало като почнахме да се зарибяваме нямаше много инфо и много копирахме каквото видим из квартала. Добре, че имахме въпросните „батковци“, както ги наричам. Сега са ми приятели, от ESCAPE Crew.

Те доста ни показваха и ни учиха, дори имах честа да рисувам с тях след някакво време на една стена, беше супер гордост за мен. Като цяло в началото рисувах букви, като много се влияех от другите, мислех мои стилове постоянно, но ме избиваше на някаква абстракция все. Първите години ми беше някак странно защо толкова еднакви трябва да са всички неща и много експериментирах. Като цяло бързо ми мина вълната да правя класически неща и доста време се лутах.

 2007 г.

2008 г.

2008 г.

2008 г.

Впоследствие се появи и желанието да рисувам други неща, не само графити и изобщо нямах много познания в сферата на изобразителното изкуство. Кандидатствах в Художествената Академия и завърших Рекламен Дизайн там. През годините по стените се забавлявах да пробвам почти всичко, което ми хрумне и да се провокирам сам.

Сега по-често подхождам към проектите спрямо спецификата им – къде се намират най-вече, с каква кауза са обвързани и така рисувам разнообразни неща.

Звучи адски амбициозно… откъде такава енергия?

Ами амбициозно не знам дали е, по-скоро бих го нарекъл любопитно. Учех макроикономика в УНСС 3 години и адски ми писна от хората около мен, дори не знам как издържах толкова време. Тогава се и махнах от там и влязох в Академията – имах го вече желанието да се занимавам с това сериозно, преди това графитите ми бяха по-скоро хоби.

Имаше някакъв момент в живота ми, когато осъзнах колко много ми харесва това и, че всъщност горе долу това искам да правя.

Там си се запознал и с JRMN?

Ами не, с него се запознахме покрай братята GAC. Отделно бяхме си писали някакви неща онлайн. Но беше този период да, и двамата от crew-та, които са се разпаднали и някак си се намерихме, защото бяхме останали надъхани. Много по-яко е да рисуваш с някого отколкото сам, идеите се развиват и резултата е друг.

С него много стени направихме 1-2 лета подред и изобщо станахме супер добри приятели. Тогава най-много мога да кажа, че си дръпнахме рисуването напред. Всъщност той беше човека, който ми предложи да кандидатствам в Aкадемията, защото той ходеше на курсове по рисуване тогава. Влязохме през 1 година там, понеже аз имах малко време да се подготвя първата година, но бяхме в една специалност и рисувахме всеки ден заедно.

 2008 г.

2008г.

Mного добра съвместимост се е получило във вашето crew, аз съм адски очарована от това.. Венци каза, че сте в пълна хармония..

Да определено, с него супер много си помогнахме един на друг и двамата с голямо желание да експериментираме и да се колаборираме. Правехме супер яки експерименти, рисувахме 1 нещо двамата заедно по всякакви различни начини.

A с останалите членове от екипа как се разбираш?

Супер добре се разбираме всички, много се кефя за това. Всичко така тръгна – просто се кефехме да правим стени, реално, когато с Венци рисувахме много заедно ходехме на едни строежи тук в София, в които е чил да се рисува. Там идваха още хора и братята бяха от тях, в последствие направихме и няколко стени заедно, станахме много добри приятели и в един момент осъзнахме че ще е по-яко, ако си направим едно общо crew 4мата. Така се роди 140, лето 2008 : ).

А как измислихте името на crew-то?

 Бързо стана, на Люси (Teleto) му хрумна директно. Него много го бива да измисля такива неща. Идва от One For All, в последствие решихме, че ще е по-яко и двузначно, ако не е crew ами е Ideas. И така си остана : ).

 Адски артистично, защото на пръв поглед изглежда като 140 – цифрата..

Еми това най-ни изкефи, че може да се съкрати по този начин и посланието остава леко скрито : )

 2011 г.

 2011 г.

2011 г.

Сподели една случка с графитите, която никога няма да забравиш..

Ами много са случките определено, повечето забавни, но това, което няма да забравя е как ни прибраха от една стена на едно училище, което уж легално рисувахме и всичко стана толкова бързо, че след час-два бяхме в съда. Направо не ми се вярваше хаха, добре че всичко мина окей.

В съда.. вие къде точно рисувахте?

Еми на оградата, имахме разрешение ама не носехме нищо писмено и дойдоха 2 коли за нас. Натовариха ни 8 човека без проблем : )2007 г.

 2010 г.

С какви флакони рисуваш?

От доста време с 94, свикнал съм им на гамите и налягането, но напоследък малко ми писват и се кефя да разнообразявам и с немската монтана. Белтоните също са яки, но никъде тук не се зарежда хубава палитра, пък и ги държат скъпи, което директно ме спира.. кефя се да пробвам различни палитри и изобщо марки, за да разнообразявам работите си. Доста често рисувам и с акрил основно, с флакони малко детайл и така..

Трудно ли е да рисуваш със спрейове?

Хаха, ами трудно е да, докато свикнеш. Реално, ако можеш да рисуваш с друга техника, тя си има някакви принципи. Трябва да свикнеш на флакона, на неговите принципи и можеш вече да рисуваш и с него. Виждал съм хора, които бързо свикват, ако са цъкали с аерограф да кажем, но не е и нужно. При мен обратното стана малко, научих се със флакони и в последствие с традиционните техники… много интересно. Дори по-скоро си намирам мой начин да ги ползвам и смесвам, някак си гледам да усетя материала и да го ползвам само когато ми трябва именно той.

А за мащабите, на които рисувате… те са огромни.. как се свиква с мащаба?

При нас стана постепенно всичко. Готиното на графитите е, че правиш скица на примерно А4 формат и след това трябва да я прехвърлиш на 2х5м да кажем. Още от там сме се научили да дигаме мащаба и това, което се случи е постепенно да правим по-големи продукции със стълби и стигнахме до това, което ни се случва последните 1-2 години – цели фасади със скелета и вишки. Трудното е в началото, но се свиква като цяло, някак си не гледаш на фасадата като фасада, ами като лист хартия и си композираш в него.

 2013 г.

2013 г.

2013 г.

Кажи ми, не ви ли уморява високата летва, която поставяте? Нивото, което всички очакват да поддържате..?

Ами честно казано аз не ги виждам така нещата. За мен всичко продължава като абсолютен експеримент и изобщо не знам какво ще нарисувам следващия път и как ще изглежда то. Не се чувствам като човек, който поставя висока летва със сигурност. Обичам да пробвам неща, които дори не знам как ще изглеждат, да греша и да се уча от това, така че далеч не гледам през тази призма. Обичам да гледам как другите рисуват яки неща и се кефя как сцената се развива последните години тук, от всякъде се появяват нови хора с яки неща. За чужбина няма смисъл да говорим, защото там нещата са в други измерения.

А какво ще кажеш за нивото в България?

 Смятам, че в България имаме отдавна артисти на световно ниво, просто тук за съжаление още нямаме благоприятната среда да зреят тези хора със скоростта, с която могат да зреят в чужбина. Тук като се направи една фасада, където и да е в България всички се радваме, защото е егати постижението и всеки знае колко много отнема да се организира и да се стигне до реализирането, като че няма приемственост още за тези неща достатъчно. Пропукват се нещата и скоро ще станат, но в същия момент в чужбина си правят ежемесечно фестивали, на които всеки артист сам прави по фасада. И това е само един аспект на нещата, разбира се. Тук все още сме ограничени от финанси и прочие, докато там добрите артисти са спонсорирани и се толерира техния уникален стил и начин на пипане. Тук се налага да рисуваме безумия понякога, за да вземем 5 лева и да ядем..

Т.е. не се печели  добре от графити?

Ами не, не бих казал.. трудно си е все още.  Лятото по-лесно се закърпват нещата, но зимата трудно. Правим разни интериори, но повече седим зад компа и цъкаме дизайн.2011 г.

  2011 г. 2012 г.

 2013 г.

 2011 г.

 Има ли надпревара между райтърите?

Аз не знам защо, ама винаги я е имало тая състезателна нишка, което мен лично не ме кефи изобщо. Особено с фестивалчетата от едно време се пробват да ни „оценяват“ и да казват кой е по-добър и кой е по-стилен, което е пълна глупост. Те нещата нито могат да се сравняват, нито това води до нещо креативно в края на деня. Най-важното е да има уважение между артистите и да се събират, да рисуват заедно за удоволствие и да се бутат напред, а не да се състезават..

Ще ти цитирам нещо, което EAST от CMS беше казал:

„ Войните между другото са много положителни за графитите, много вдига конкуренцията и хората правят и искат да правят повече и по-хубави неща. А сега сме малко в такъв период, че всички са приятели и конкуренцията отива на кино. Трябва да има някой малко там да ръчка в кофата с една пръчка.”

За теб това не е правилния начин, така ли?

Има я и тая гледна точка да, съгласен съм. Винаги има това и това, никога не е едно нещо. Аз уважавам това мнение, просто в България смятам, че отдавна сме минали това „малко“ състезание и нещата са отишли към конкуренция включваща кросване и няк’ви мразения свади между хората, което според мен е просто ненужно.

 Графити войни имаше и преди и сега има гледам. Аз като цяло страня от тези неща, защото са ми детински и глупави, ако трябва да съм честен. Старая се да си боцкам моите неща, кефя се като гледам, когато и другите действат без много да говорят и се развиват. Това е някак си най-важното, не ми се хвърля енергия в ненужни караници, предпочитам да рисувам. : )

 2012 г.

 2013 г.

2012 г.

Надрасквали ли са ти графит?

Оо много пъти… това е супер често срещано в София. Тука не подбират хлапетата и драскат навсякъде за съжаление…

Какво им се върти в главите според теб… не е логично като видят нещо яко и да го надраскат първосигнално..

Нищо не им се върти, те са слепи за тези неща. И аз съм бил така, оцапал съм си блока, на нищо не прилича.  Дори сега съм решил лятото да правя рисунки върху всичките драсканици дето съм правил из квартала като хлапе, защото направо ми бъркат в очите. По същия начин и те, просто имат флакон и почват да драскат без значение какво има отдолу – рисунка, просто стена, паметник, кола, куче.. : )

Куче, WTF?! 

Кое е най неадекватното място, на което си виждал графит или таг? Има ли го това между райтърите – да търсите постоянно някакви странни места за рисуване?

Ми по разни мостове, сега си дойдох от Прага и там имаше таг на доста невъзможно място под моста : )

А ти специално, има ли някакво скандално място, на което си рисувал?

 Ами по скоро не, може би периода ми, когато се кефих на нелегалните неща и правех разни такива пакости, беше доста кратък, така че не съм правил нещо кой знае какво.

Какво би посъветвал начинаещите?

Бих ги посъветвал да не спират да рисуват, само това има значение ако искат да се развият. Да не спират и да се развиват, да търсят и изобщо да не се ограничават в стилове и такива филми. Графити означава свобода!

А към хората, които не харесват графити?

Те надали четат това интервю и без това, но все пак нека отворят себе си малко повече към света около тях.. Но в крайна сметка те имат пълното право да харесват и не харесват каквото си искат нали? : )

Абсолютно, но като се има в предвид, че графитите са улично изкуство и всички могат да ги видят, т.е. те са и за всички, дори за хората, които не ги харесват..

За тяхно най-голямо съжаление – да, графитите няма как да бъдат спрени или да изчезнат, така че по-добре да започнат да ги харесват : )

2013 г.

 2014 г.