12

OKISONE

By Тони Тодорова, 05.09.2014

Кажи ми за псевдонима си, как го измисли?

Когато започвах, бях със съвсем различен псевдоним М3К, след години един мой авер, с който бяхме в общо crew SBK го измислихме, тъй като в повечето случаи съм много кисел и критичен, започнахме с думата окислител и стигнахме до OKIS. Останалите псевдоними, с които се подписвам са също спонтанно измислени от различни неща в ежедневния живот. Използвам ги за бомбинг, почти винаги са различни и ги пазя в тайна поне за сега.

Кога започна с графитите – кои бяха първите места,на които драска и кои бяха първите графити, които видя?

Аз съм от Казанлък и първо в града ни се появиха тагове към средата на 2000-та година и една, две бомби и се чудех какво е това. След това към 2002 бях в Германия за 1 месец и там реално видях за какво става въпрос – в Лайпциг всичко беше избомбено – влакове, стени, всичко буквално, но най-много се зарибих, когато видях един влак целия избомбен под прозорците с характери и цветни парчета. Така се зарибих, че на връщане, когато автобуса минаваше през прага на Будапеща и други по-големи градове разглеждах какво имаше навсякъде. Прибрах се в България и започнах да си драскам няк’ви неща на лист, след което 2003 един мой съученик ми разказа за графитите в Пловдив и ми показа снимки на сцената там. Така започнаха първите ми скици и 2004-та за пръв път хванах спрей и направих 1-2 букви на един Капаж в една гора в нищото. И след това започна всичко.

s32013

 s22012

 s52012

s1 2003- 2004

Досега само бомби ли си правил?

В началото правех повече легали и драсках по изоставени сгради, за да се науча как да работя с флаконите. След това започнах да правя и повече bombing. Както казах мога да рисувам каквото си поискам където си поискам.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA2007 – Бузлуджа

42013 – Urban Creatures Festival, Sofia

12005 – Казанлък

32010 – Okisone & Nitro – Севлиево

Как това, което си видял преди повече от 10 години те задържа толкова време да се занимаваш постоянно с него?

Любовта към изкуството и стремежа за себеизразяване, както и чувството, което ми дава рисуването ме карат да не спирам да драскам.

Тогава защо не си записал да учиш някакво изкуство – живопис например, а си избрал съвсем друга сфера на науката?

Прекалено личен въпрос, а и според мен изкуството не се учи, то трябва да е вътре в теб. Всичко друго е плод на креативност и  опозиция срещу другите хора, ха ха.

Ще се фокусирам върху графити стила ти – как с изгражда един стил, отговоря ли на твоите лични любими елементи в изкуството?

Също така и стремиш ли се графита ти да подхожда върху сградата, върху която ще рисуваш?

Стил се гради с постоянство и много, много, много, много подчертавам много рисуване, просто аз обичам хармонията и плавните форми. Любими елементи нямам, по скоро елементи от самото изкуство и живописните картини и абстракции на големите майстори от историята. И да, стремя се самия графит да е така разположен, че да подхожда на повърхността и пространството, което рисувам.

52013-Okisone & Inse, София

62011 – Казанлък

7 2014 – Казанлък

82012 – Казанлък

92010 -Okisone & Zlina – Бухово / София

От кои автори в живописта се вдъхновяваш?

Вдъхновявам се от доста добри български художници, като например Майстора, Патрики Сандев, Ненко Балкански, Сирак Скитник, Чудомир и много, много други, а от класиците – Ешер, Мане, Моне, Гоя, Рембранд.. за мен Рембранд си остава един от най-добрите.

Кой те запали по самото изкуство?

Майка ми се занимава с рисуване, но по-скоро аз сам се зарибих като прекарвах доста време, разглеждайки албуми със снимки на картини от Ермитажа в Ленинград и други такива. Когато пораснах, започнах да ходя и повече по изложби и да участвам в конкурси за рисунки от даскало. Разглеждах и доста албуми по пластична анатомия.

Какво откриваш в изкуството за себе си?

В изкуството откривам хармонията и спокойствието в душата, в него откривам нещото, което ще бъде в мен и душата ми и след материалния живот.

Чрез графитите си един вид ти споделяш своето изкуство с останалия свят.. има ли нещо, което изразяваш метафорично чрез тях?

Чрез графити споделям моята креативност  и различие с останалия свят, те са моето оръжие, изразявам само себе си метафорично се изразявам към фалшиво създадените BG KINGS.

13

2011 – Okisone & Haze & Inse- Казанлък hall of fame

11

2013 Okisone & Inse –  hall of fame – Сливница/ София

142012 – Казанлък

16

2014 -Trackside to Бузлуджа

15 2011-Okisone & Forc(DSF crew) & NPMG N. Обрешков, Казанлък

17

2010-Лесотехнически университет /София

Участваш ли в crew?

Участвал съм в crew-та – SBK и TMC в Казанлък, но сега съм си самостоятелен артист, поради различия в интересите на хората, различия в начина на живот, възгледите и идеите, просто липсва уважението..

Имал ли си проблеми с други райтъри?

Да, имал съм, но повечето предпочитат да са интернет гангстери, стоящи зад екрана си, да пишат и хейтват, а на живо даже не те знаят кой си. Един тип дори по телефона ми звъня да се опитва да ме спича, а аз му казах къде живея и да каже в колко часа да се чакаме просто. Накрая нищо не стана, мъжете се оказаха по скоро жени, а не компютърни гангстери.

Защо има такива ситуации, къде е респекта между райтърите?

Респект между райтърите в страната няма, няма и да го има, докато има тази завист и избиване на детски комплекси . Един вид на конкурс кой е по-по-най на с по-големи хора. Не може едни да определят кой къде да рисува или да разпределят местата по фестивалите по приятелска линия, вместо да оценяват артиста по качеството на рисунките и идеите му.

А проблеми с полицията?

С полицията съм имал много  гонки но никога не са ме хващали (fuck the police) дори на легал с разрешение са ми се правили, но след това си заминават много бързо с наведена глава. Имоти частни избягвам да рисувам. Обичам държавната собственост, върху нея трябва да се вандалства, за да им покажем на тея мишки управляващите нашето недоволство.

Ти от кой се респектираш?

Аз уважавам всички райтъри, защото сме част от едно цяло и няма място за hate в графитите, по скоро те ни правят по-свободни. Уважавам креативността на артиста на първо място. Респектът идва с времето, с контактите с другите райтъри и така. Респектирвам се от по-добрите от мен и се стремя да вдигам левела постоянно!

Разкажи ни за времето,когато си бил в crew – с какво е по-различно от това, да си самостоятелен графити райтър? И лично ти кой вариант предпочиташ?

Аз предпочитам да съм самостоятелен артист, Crew-то за мен е минало, в което не искам да се връщам. Към самостоятелната изява ме дърпа отново стремежа да покажа моите идеи по моя начин, един вид рисувам, където поискам, с каквото поискам и както поискам. Просто много малко хора се интересуват от истинско изобразително изкуство и затова се разминават идеите на повечето артисти. Аз искам да покажа, че повечето хора са с погрешни възгледи за съвременния свят, което се дължи на факта, че младото поколение прекалено малко или съвсем няма интереси към четене и наука. От фактора затъпяване в глобален план съм също доста мотивиран. Не може да правим олд скуул и олд скула да е на мода при положение, че се говори за нови светове галактики и така нататък, просто стиловете трябва да се развиват постоянно и от към техника и откъм  детаили, шрифтове и така нататък. Има още куп неща, които ме карат да съм самостоятелен. Главната причина обаче си остава липсата на респект.

b12012 – Казанлък

b22012-Казанлък

b32013-Казанлък

b4 2014 – Казанлък

b5 2011 – Казанлък

b62013 – Казанлък

Коя е най-голямата стена, на която си рисувал и какво?

Една фасада на къща, беше частна поръчка, която трябваше да нарисувам – аквариум, пълен с тропически рибки, не е ли яко, аххаха!

Коя е най-сладката част от рисуването на един графит?

Първата дръпка и последният таг!

Разкажи ми един спомен, който никога няма да забравиш..

Ахах, случки, само случки, постоянно и различни и супер смях през цялото време. Няма акция на бомбинг без изпълнения като цяло, но и по легалите също не липсват емоции. Най-тежката случка е как правя детайли на един електрик 32-ка и ме подлепват 3-ма да ме гонят посред най-голямата жега сигурно е било към 40 и нагоре градуса, пък аз гол до кръста, тръгвам да бягам през някви храсти и после бях все едно сам се борил с мечка, хахах. Най смешното е, че отивам до там на автостоп сам и после пак се прибирам издран целия на стоп пак, хаха, пълна пънкария.

tr1 2013 -София

tr22013 – In the middle of nowhere

Как би описал присъствието на графитите в живота си?

Една част от живота ми, която малко хора познават и знаят. За мен те са свобода, просто играта ме кара да се чувствам жив. Колкото до живота ми, те са нещото, което ми е помогнало в най-тежките ми моменти до сега.

Колко далеч си стигал, за да нарисуваш графит или колко далеч би стигнал?

Пътувал съм доста из страната, за да драскам.. за да нарисувам графит бих стигнал до безкрая..

Арести?

Да, но не за графити, просто бягам много бързо и се крия като хиена!

Как се виждаш след 10 години още..?

Истината си остава underground!

RSP 2: My familly, Nitro, Inse, Scape, INK crew, KBS crew, Crunkid, Naste, UGS, BM, SAM, Skizor, DSF crew, Mori, 4 REAL, ACEONE and many more.  Peace

OLYMPUS DIGITAL CAMERA2012- София -mixed media

c42013 – София -stencil canvas

c22014 -mixedmedia – Казанлък

c52012 -mixed media – София

c12014 – Казанлък – spraycans and acryl

s42011 

Повече от работите на Okisone можете да намерите ТУК и ТУК.

 

 

 

 

 

 

 


FacebookTwitterGoogle+PinterestSvejoShare

7 коментара

  1. Filibeto казва:

    много яко интервю, наскоро започнах да следя това сайтче и мисля че е супер! Дано кораба продължава само напред!

  2. surai suraev казва:

    Само където не съм от софия,но както и да е
    Тая дето прави сайта е толкова не компетентна откъм графити сцената в страната че чак ми е лошо.Пази боже сляпо да прогледа е казал един човек,сами си правете изводите за всичко в страната ни.Смях,позьорщина и невежество ФОРЕВЪР жалко за хората с идеи и талант че не им помагате да се развиват.Върнете графитите на улицата не в интернет,индустриални продукти!

  3. surai suraev казва:

    Няма проблеми,честно казано ми е все тая.Не искам да те обиждам нито да коментирам.Но поне имай малко уважение към хората,които ти отвориха очите за някой неща!Ясно ли е?

  4. Първо, вече коментира – даже два пъти, второ – вече ме обиди.. Не знам за какво неуважение говориш.. ако имаш нещо направо да казваш, го казвай. И хората, които са талантливи, работят, имат идеи и ги осъществяват, борят се за тях и успяват – те накрая са в сайта ни – в много статии и интервюта.. Тях определено ги уважавам!

  5. surai suraev казва:

    Уважавай сам себе си за да те уважават!на първо място.
    Позирай но знай че нямаш стил казаха НТН отще когато си яла делта с играчка.

  6. Jeanneth казва:

    Hey, good to find sonemoe who agrees with me. GMTA.

Коментирай публикацията

Вашият отговор на surai suraev Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *